Нефтодържавите в Африка пропускат петролния бум — и това има значение

Писателят е старши теоретичен помощник и шеф на програмата за Африка към Фондацията Карнеги за интернационален мир

Драматичното излизане на Ангола от петролният картел Opec+ в края на предходната година беше тълкуван като исторически завой на запад. По-малко разбираният, само че също толкоз значим фактор за отдръпването му беше особеното влияние на квотите за произвеждане на нефт сред африканските страни и техните сътрудници в Близкия изток, Азия и Русия.

Въпреки че цените на петрола са високи от 2021 година насам, множеството огромни производители на нефт в Африка не претърпяват взрив. В кратковременен проект това се отразява на техните фискални позиции. В по-дългосрочен проект това ще понижи достъпа им до финансовите запаси, нужни за предприемане на планове за развиване и преход към стопански системи с ниски излъчвания.

Цените на петрола доближиха междинна цена от $82 за барел през 2023 година, доста над $65- Еталон от $70, избран от множеството държавни управления. И въпреки всичко 10-те огромни африкански страни, богати на нефт, които са експортьори най-малко от 2000 година, имат по-ниски търговски остатъци, в сравнение с през 2010 година, когато цените на петрола бяха 79 $ за барел. Те също имат по-тежки дългови тежести - приблизително към 85 % от Брутният вътрешен продукт. Междувременно доста от техните сътрудници от ОПЕК+ отвън Африка имат по-големи търговски остатъци и по-ниски съотношения дълг към Брутният вътрешен продукт. 

От страна на предлагането на това възходящо разминаване, производството измежду главните африкански страни производителки на нефт е в крах. Държави, в това число Конго-Бразавил, Ангола и Екваториална Гвинея, претърпяха обилни свивания в производството на нефт. Нигерия претърпя най-драматичен спад, спадайки от към 2,5 милиона барела недопечен нефт дневно през 2010 година до 1,5 милиона барела дневно през 2023 година

За разлика от това, добивът измежду неафриканските страни от ОПЕК+ като Саудитска Арабия Арабия, Оман, Русия и Казахстан се е нараснал. Дори разкъсваният от спорове Ирак съвсем удвои производството си на нефт през същия интервал.

Този спад в Африка може да се дължи на години на незадоволително вложение. Това се дължи на остаряло законодателство, напрегнати връзки с общности, участващи в произвеждане на сушата, и даже на благосклонността на различни юрисдикции в Африка и на други места, като Гвиана, в този момент най-бързо разрастващата се стопанска система в света.

От страна на търсенето на уравнението дестинацията за африканския недопечен нефт също се промени.

Шистовата гражданска война изстреля Съединени американски щати до статута на най-големия производител на нефт в света през 2018 година, намалявайки трагично вноса на африкански недопечен нефт. Стойността на китайския импорт на нефт от огромните производители на нефт в Африка също е намаляла с към 28 % сред 2018 година и 2023 година Това стесняване е изключително остро за Алжир, Ангола, Южен Судан и Либия, които преди този момент разчитаха мощно на китайския пазар. Междувременно китайският импорт на нефт от неафриканските страни от ОПЕК+, в това число Русия, е скочил със 78 на 100.

Европа, която към момента е забележителен вносител на африкански недопечен нефт, чака да понижи фрапантно потреблението си на нефт през идващото десетилетие като част от проектите за бърза декарбонизация. Междувременно Индия се доставя с понижени доставки на нефт от съветски производители, които са изключени от европейските пазари. 

Спадът в добива на нефт в Африка има значение за света. Въпреки високите международни цени, африканските държавни управления с незадоволителни доходи от експорт на нефт намират за извънредно мъчно да балансират бюджетите си.

Някои деятели за климата може да честват свиването на производството на нефт в Африка. Но това ще има негативен резултат върху способността на тези страни да активизират финансирането, належащо за дълготрайни енергийни преходи. Африканският континент към този момент има годишен дефицит на финансиране от 400 милиарда $ годишно до 2030 година, в случай че желае да успее да реализира задачите на Организация на обединените нации за стабилно развиване, съгласно Африканската банка за развиване. 

Важен източник на финансиране на климата и развиването на Африка би трябвало да бъде преработването на петродолари за вложения в зелени браншове като климатично интелигентно земеделие и възобновима сила. Това е книгата на арабските монархии в Персийския залив и на норвежките политици, като и двамата насочват приходите от нефт посредством големи държавни капиталови фондове в зелени промишлености на бъдещето. Ако по-богатите африкански страни производителки на нефт не са в положение да финансират своя енергиен преход, по-бедните ще се борят още повече.

За да се понижи световното стопляне, светът би трябвало в последна сметка да понижи производството и потреблението на изкопаеми горива. Това ще бъде мъчителен развой за страните на всички места. Но енергийният преход може да бъде още по-проблематичен за африканските народи, които не могат да уловят и реинвестират приходите от своите естествени запаси. В епохата на намаляваща поддръжка измежду западните данъкоплатци за държавното даване на задгранична помощ в далечни земи, би трябвало да обръщаме повече внимание на неспособността на африканските нефтодържави да финансират личното си развиване.

Писмо в отговор към тази публикация:

 /